Казват, че съществата от моя род са като гарваните – винаги предшестваме всяка рат, както и съпътстваме лешта, която тя произвежда.
Не знам това дали е вярно.
Но да, ние сме винаги заобиколени от смърт.
Не бих могъл да ви разкажа много за моето минало.
Би се получило доста дълъг разказ, предвид факта, че всичко започна преди няколко столетия, даже аз не помня точно от кога.
Бях друнгарий[1] по времето на благоверния император, великия Юстиниан, когато той, след като подчини толкова племена и народи, реши да включи в границите на своята велика империя и необширните пясъци, простиращи се като океан в Африка.
Може би си спомням някакво момиче, май да, така беше, бях във великолепния Константинопол и не виждах нищо освен нейните две очи, стелещите се като облак чайки над вълноломите, както и моята младост, която мислех, че ще продължи вечно.
Месеци по-късно изнемогвах сред пясъците на Либия, когато получихме онази заповед.
Трябваше да проведем наказателна акция сред някакви полудиви племена.
Които обаче ни очакваха и съвсем не оказаха вяла съпротива.
Извикахме още подкрепления.
И ожесточени, както се случва може би при всяка война, изляхме нашата жестокост върху техните жени, деца и старци.
Не знам от кой точно дойде прокобата.
Можеше да е от всеки от тях, от Бог даже, под чието Име аз бях дал обет да служа.
Не мога да ви кажа.
Знам, че от тогава дойде трансформацията.
Много от моите другари започнаха да умират от болести, от които тези разжарени брегове изобилстваха.
Аз оцелях.
Не знам дали бе правилно.
Защото се превърнах в това, което съм – в повечето човешки езици винаги се превежда като вещер и още кръвопиец.
Обвързан с природата да дарявам добро според добро, зло според зло, да пазя човешкия род от сили, които по своето естество искаха да се върнат там, от където няма връщане.
За това не мога да ти кажа в колко земи съм бил.
Проследи митологиите.
Във всяко кътче на планетата може да срещнеш предание, което малко или много се отнася до мен.
Мразен и преследван.
Мразещ и преследващ.
С име, използвано само и единствени при проклятия.
Така се скитах по света.
Сега съм при славяните.
Някои ги наричат българи.
Други – не знам си какви.
Тези глупости едва ли имат някакво значение.
Те обаче може би ми дадоха най-подходящото име – ведмак.
Ако някой тиранин, особено сега когато този полуостров започва да пада част по част под властта на турците, му казват да не се бои от дявола, а да се бои от мен.
Въздавах справедливост. И пазех от смъртта.
Не знам колко ми остава.
Век след век ми е все по-трудно да оцелявам.
Някои хора все се питат какво ли би бил светът без мен.
Е, аз може би знам.
Но не съм човек.
[1] Друнгарий – военен ранг през късната Римска империя и през Византийската империя